От „Етника“ на Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Тракия е АРИЯ. Ария означава ярък, светъл, чийто най-древен вариант на тази българска дума са тракийските арг, ярз – ярък (ведическите арка – ярка , яркост, сияние, лъч, слънце), каквото е и наследственото благородническо значение на народностното ни име – светли, сияйни (каквото е най-дълбокото значение на думата благ в корена на името ни – блъгари/българи). Народ, чийто деди са в основата на европейската цивилизация, първи обработили в света медта и златото и пренесли го в Желязната епоха. Наред със скотовъдстовото и земеделието сме научили останалите как да обработват трайно гроздето и да правят от него магично питие. Ненадминатите качества на виното от тези земи е възпято дори от Омир в „Илиада“.
Сатрите са тракийско племе населявало Родопите от чийто среди са и Бесите (Весите). Още Херодот свидетелства, че те са пазителите на светилището на Дионис (Дивния, чудния, светлия, най-ранното му документиране е на линеарен Б като Дивонусийо, в старобългарския диво-чудо, дивъ-удивление, дивньно-дивно, чудно. В дълбока древност „див“ е означавало „бог“, дори все още срещаме корена му в самодива, а първичното му значение е светлина, чистота, сияние. Затова и дивият огън се нарича божествен). За самия Дионис се знае, че е бил син на Зевс и Земеле, а Луций Ариан казва, че като покорил Индия дал на местното население огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също и религия, като поставил себе си начело на пантеона. По-късно намира място и в пантеоните на Гърция и Рим като бог на плодородието и виното, под прозвището Б(в)акхус, идващо от възклицанията „Йакос“ (Якост, „Бъдете здрави!“), съпровождащи тържествените и шумни шествия. Разбира се най-важен елемент от този Дионисиев култ са били сатирите и менадите (вакханките). В 10-та книга на Страбон може да прочетем стряскащото на пръв поглед, че някои от служителите на Дионис са демони. Но в тракийската религия демон има съвсем различен и положителен смисъл (сатанизирането и демонизирането са по-модерни понятия целящи да отрекат и заклеймят старите езически вярвания). В основата на трако-пелазгийската дума даймон е глагола дайме – давам, разпределям, с каквото значение са и старобългарските даяти-давам и даяния – даване, дар. Демон в тракийската митология е орисница, божество, което предопределя човешките съдби и която в народностните ни предания орисва (предопределя) съдбата на новороденото дете. С множеството си походи и разселения във всички посоки на света още от най-дълбока древност траките разнасят своите достижения, както и славата на лозата. Остатъци от този древен тракийски култ днес намираме в кукерството, а християнстовото е продължило част от традицията в празника Трифон Зарезан.
Свещенни за траките са коня и кучето, редом с виното те са част, както от ежедневието така също и от най-важните свещенодействия и погребения на благородници. Сакралната напитка, свързана с религиозните ритуали и пророчества се е правела от плода на лозата. ЛОЗА е със значение запазено и до днес в тракийските корени на езика ни – лазя. В персийския език раза означава лоза, но там няма обяснение, т.е. траки са учили персите на винарство. Освен персите претенденти за първосъздатели на виното (ако разбира се изключим твърдението, че тракиеца Дионис е неговия първосъздател, а търсим само строго научни и археологически факти за произхода му) са Иран, Грузия и Армения. Много често в самата дума е закодирана и истината. Думата вино е позната на различни народи без да имат общи корени. На хетски вино е вияна, на грузински – гвино, на латински – винум, на гръцки – инос, а на арабски и етиопски е ваин. Няма сьмнение, че първосъздателят редом с технологията за направа на виното е разпространил и името му. Поради факта, че гърците се появяват на Балканите едва второто хилядолетие преди Христа, несъмнено са взели трако/пелазгийското ВИНОС-ВИНО с честата практика да „гълтат“ първото „В“ в думите, които заемат от траките. Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. А това, че в латинското винум е запазено В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, без гръцко посредничество. Данните от археологията показват, че на Балканите, в Южна Тракия виното е било познато поне от пето хил.пр. Христа, когато хетите все още не са колонизирали Мала Азия, а арабите са били неорганизирани номади, т.е. не са били в състояние да садят лози и да правят вино. Преди около осем хиляди години траките заемат не само Балканите, но и западните и средни части на Мала Азия. По известни от тях са б(ф)ригите, мизите, дарданите, витините, мариандините, меоните, бебриките, халибите и добре познатите на персите сарапари. За това може да се отсъди по тракийската неолитна керамика в Грузия и Иран, както и смайващата прилика в неолитните погребалните ритуали от Тракия и Мала Азия. Тези траки са влезли в контакт с дедите на арменците, грузите, иранците, да не забравяме хетите и арабите. За последните Херодот казва, че носията им била същата като тази на траките, но не толкова богато украсена. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи).
Нека се върнем към самата дума вино. Дословно цитирам от статията на Павел Серафимов: „Синът на Дионис носи името Ойно-пион. Това е по-скоро гърцизиран епитет на Винопий, Винопиец. Т.е. една от тракийските думи за опияняващото питие е вино, идентична на днешната българска – вино.
Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глагола вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо…
Самата дума лоза е тракийска по произход. Сродна е с персийската раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за нея. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.
Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б.“
Известна е и друга тракийска дума за вино – зелас. Тъй като ни е предадена от гръцки в който липсва зукът „Ж“ най-вероятно става въпрос за вид специално вино – желас (желание), т.е. специално приготвено силно и ароматно вино, което събужда желанията. Възможно е сьщо така да става въпрос за специално ритуално вино за пророкуване на желанията. Известно е, че виното, излято върху олтаря на Дионис в знаменитото светилище на бога в Родопите, лумва нагоре като ярък пламък, предсказващ плодоносна година или раждането на нов цар. За да гори така ярко това ритуално вино, явно е било изключително силно (с висок алкохолен градус). В историята са описани поне два знаменити случая, когато това явление се е състояло тук на тази земя. Римски пълководец, помолил дионисиевите жреци да узнае бъдещето на сина си Октавиан Август и така разбрал, че той е предопределен да извърши велики дела, защото по време на гадателския ритуал над олтара лумнал силен пламък, за който се твърди, че се издигнал над покрива чак до небето, досущ като когато Александър Велики посетил храма.
Основна цел на нашата винарна е създаване на вина с отлично качество и максимална натуралност. Отдаваме приоритет на съдържанието с цел да постигнем максимален ефект в качество/цена, затова рискуваме да прилагаме максимално евтини опаковки макар и в разрез със схващането, че външността продава, разчитайки на специална и подбрана и приела ни клиентела най-вече заради самото вино. Затова и нашата бутилка е класическа и непретенциозна, както и капсула и етикета са с минимална стойност, но не сме направили компромис с корка, който контактува и оказва влияние на съдържанието.
Като малка винарна ние разработваме къси серии вина с конкретен акцент и за тясна целева група, без да преследваме широк пазар, което ни позволява точен подбор и пълен контрол от беритбата на гроздето, през неговата винефикация, отлежаване, бутилиране и стареене.
Вярваме, че вината ни ще удовлетворят най-високите стандарти за определения клас вино.